Натисна ни и нас зимата. Толкова разлютена пристигна, че за кратко всичко побеля и се намерихме като в набрано лозе! Ни лопата да разринем снега имаме като на хората, (все един пластмасови из дома), ни сол обикновена има да поръся по стълбите, че ще се изпотрепем (купили сме си хималайска заради кръвното, пък тя скъпа и ми се свиди да я ръся нахалос)! Въпреки всичко и се зарадвахме, от 2012 не беше побелявало така. Кметът затвори училищата, половината офиси и магазини и те дадоха фира и си останахме с Роберто у дома уж само за днес, ама имам съмнения, че ще е и за утре, пък по-нататък незнам! Страшно няма де, тока не е примигнал, вода има, парното на газ централна работи, камината допълнително бумти и създава обстановка а, кажете как да не му се додърпа на човек баница! В 8 ч. сутринта замесих тестото, натъркалях 5 питки и ги оставих да си почиват! Видяла се рахат свободна нахлузих най-високите ботуши, взех една тенджера за капа, морков за нос, половин домат за червени устни, изрових от кофата с вчерашната пепел няколко изгаснали въглена и излязох навън снежен човек да правя и се позабавлявам със снега! Щото на кой му се чака още 5 години до следващия сняг! Човекът готов, бучнах му по една лъжица и вилица от ляво и от дясно да си имам колега готвач, снимахме се за спомен с него, с кучето и с двете котки и се прибрах. Посрещна ме Роберто ухилен до уши, харесал му човека, гледал ни отгоре, че и тайно ни снимал! Призна, че никога моля ви се не бил правил снежен човек!
Време нямаше да се занимавам с него, що снима тайно и къде ми е прайвъзито, пладне наближаваше, а у нас се яде под час, та направо в кухнята. Питките ме чакаха леко подпухнали. Ама те мая нямат, можеше да чакат докато накълцам един праз и една глава лук, една шапка от гъба манатарка за аромат, запържа с тях около 300 гр. кайма, подправя с щипка чер пипер, налея 1 к.ч. топла вода, захлупя и задуша всичко за двайсетина минути. И докато плънката се охлади (лесна работа с полярните температури отвън) започнах да дърпам първата питка. Тестото за тях класика: 400 гр. брашно (не я исках много голяма баницата), 250 мл. топла вода, по чаена лъжичка сол, олио и оцет и половин от същатата лъжичка захар. Замесеното тесто разделих на 5 части и оставих на мира за около 2 часа.
Да се върнем на първата питка. С намаслени ръце раздърпах тестото на голям кръг , ръснах щедро от пълнежа и завих на руло. После бам в подмазаната с олио тавичка и така с всичките останали топки докато напълня тавата. Мазнах с четката още малко олио да увелича калориите и сложих във фурната. Загрята на 180 гр. и с вентилатор.
Оттам натанък лесно, изпече се до приятен загар, поръсих я с малко вода и покрих с кърпа да чака, щот' нали съм бърза, както се кахърих, че съм закъсняла с обяда, тъй подраних. Имах време да напрвя и една паста с доматен сос за първо, а баницата беше за второ. И се хареса на Роби, половината отиде само за него.
А ако си мислите, че навън е спряло да вали, не е! Вали си тихо и кротко, от време на време вятъра вдига пушилка, та нищо се не види, а аз мисля че и утре ще сме запрени в къщи!
По надолу вижте снимки от актуалната зимна обстановка в двора и наоколо!
Приключвам, че започва'' сървайвър'', а аз го следя изкъсо!
Чаоооо!
