Булка :)

Казват, че щастието личало в очите ми, ако е така то знете как съм се чувствала на този прекрасен  изпълнен с радост и малко тъга ден! Историята ни  започна на един 24 октомври през 2009, когато се запознахме, продължи на 24 май през 2010, когато заживяхме заедно, дойде 24 февруари 2015 в който приех предложението за женитба и накрая 24 септември 2015 - щастливи в новата роля  на съпруг и съпруга! И не са нагласени всичките тези 4 по 24 дни, наскоро ги открихме и ние!  

Въпреки, че всички стискаха палци за хубаво време единствения дъждовен ден беше за нас! Успокоението беше, ''Sposa bagnata, sposa fortunata''  или нещо като, ''мокра булка, булка с късмет''! Дай Боже да е така :)! 

В уречения ден и час с всички поканени роднини и гости  бяхме пред кметството! Единственият забравил, че има да жени двама млади беше кмета, та се наложи спешно да го издирят, а докато пристигне Роби полегна да го почака :)! 

Церемонията започна с много шеги, а сконфузения кмет ни ожени два пъти ! Първо Роби на въпроса взема ли ме за жена отговори: ''И още как'' вместо ''да'' и започнахме отначало, а после кмета ме попита вземам  ли за жена Роби, и айде пак отначало под гръмкия смях на аудиторията,  за да завършим  най-накрая с благополучното ''да''  :)!  

И по-сериозната част! 

Навън ни чакаше дъжд от ориз! Другият като по чудо беше спрял!   

И отново оризов дъжд и балон пълен със сърца организиран от приятелите ни!

А после хапнахме и пийнахме кой колкото може да носи и се повеселихме от сърце:)! 

И тортата .... 

 Тази снимка има близо 35 годишна история, макар да е направена преди няколко дни и искам да ви каже две думи за нея!

Беше много отдавна в 1986 год., първия ми съпруг все още жив, децата малки, трудностите много, ежедневието смазващо, романтиката почти невъзможа, но така вървеше живота ни тогава! И попаднах на един брой на сп. ''БТА Парелели''- имаше такова в онези времена, сега не знам, може пак да го има! Разгръщам и като днес виждам пред себе си снимка на млади, прегърнати хора вървящи по черен път, а от двете им страни лозя! А отдолу надпис: ''Някъде там на Апенините''! Бях поразена, толкова много романтика, нежност и красота в една нищо и никаква черно бяла снимка! Никога не я забравих и си поисках такава, тогава ......! 

Разказах на Роби за снимката и малко преди сватбата  хукнахме да обикаляме из близките лозя и търсим декор за желанието ми! Намерихме! За съжаление дъжда попречи да отидем там, затова помолих да ни снимат на път за кметството! Останалото разказах по-горе! 

А аз съм щастлива някъде тук на Апенините, бъдете щастливи и вие! Наздраве!