Казват, че щастието личало в очите ми, ако е така то знете как съм се чувствала на този прекрасен изпълнен с радост и малко тъга ден! Историята ни започна на един 24 октомври през 2009, когато се запознахме, продължи на 24 май през 2010, когато заживяхме заедно, дойде 24 февруари 2015 в който приех предложението за женитба и накрая 24 септември 2015 - щастливи в новата роля на съпруг и съпруга! И не са нагласени всичките тези 4 по 24 дни, наскоро ги открихме и ние!
Въпреки, че всички стискаха палци за хубаво време единствения дъждовен ден беше за нас! Успокоението беше, ''Sposa bagnata, sposa fortunata'' или нещо като, ''мокра булка, булка с късмет''! Дай Боже да е така :)!
В уречения ден и час с всички поканени роднини и гости бяхме пред кметството! Единственият забравил, че има да жени двама млади беше кмета, та се наложи спешно да го издирят, а докато пристигне Роби полегна да го почака :)!
Церемонията започна с много шеги, а сконфузения кмет ни ожени два пъти ! Първо Роби на въпроса взема ли ме за жена отговори: ''И още как'' вместо ''да'' и започнахме отначало, а после кмета ме попита вземам ли за жена Роби, и айде пак отначало под гръмкия смях на аудиторията, за да завършим най-накрая с благополучното ''да'' :)!
И по-сериозната част!
Навън ни чакаше дъжд от ориз! Другият като по чудо беше спрял!
И отново оризов дъжд и балон пълен със сърца организиран от приятелите ни!
А после хапнахме и пийнахме кой колкото може да носи и се повеселихме от сърце:)!
И тортата ....
Тази снимка има близо 35 годишна история, макар да е направена преди няколко дни и искам да ви каже две думи за нея!
Беше много отдавна в 1986 год., първия ми съпруг все още жив, децата малки, трудностите много, ежедневието смазващо, романтиката почти невъзможа, но така вървеше живота ни тогава! И попаднах на един брой на сп. ''БТА Парелели''- имаше такова в онези времена, сега не знам, може пак да го има! Разгръщам и като днес виждам пред себе си снимка на млади, прегърнати хора вървящи по черен път, а от двете им страни лозя! А отдолу надпис: ''Някъде там на Апенините''! Бях поразена, толкова много романтика, нежност и красота в една нищо и никаква черно бяла снимка! Никога не я забравих и си поисках такава, тогава ......!
Разказах на Роби за снимката и малко преди сватбата хукнахме да обикаляме из близките лозя и търсим декор за желанието ми! Намерихме! За съжаление дъжда попречи да отидем там, затова помолих да ни снимат на път за кметството! Останалото разказах по-горе!
А аз съм щастлива някъде тук на Апенините, бъдете щастливи и вие! Наздраве!
